Поколението Y (Милениум) вече гради семейства, а хората от поколението Z (генерация интернет)

Поколението Y ( " Милениум " ) към този момент гради фамилии, а хората от поколението Z (генерация интернет) не страдат от убеденост в себе си. Какво обаче знаем за поколението " Алфа "?

Засега за поколението " Алфа " не може да се каже доста - няма по какъв начин, защото това понятие включва родените сред 2010 и 2025 година, т.е. последните му представители към момента не са родени.

Поколението " Алфа " е първото, което ще израсне напълно през 21-и век. И то под знака на цифровите технологии - децата " Алфа " съвсем не познават аналоговия свят. Те от напълно дребни са в контакт със смарт телефоните и таблетите. Мнозина интуитивно се оправят с тези устройства още преди да са проговорили.

Както показва откривателят на проблемите на младежта Симон Шнетцер, представен от " Ди Велт ", афинитетът към цифровите технологии ще бъде най-голямото предизвикателство в връзките с децата от поколението " Алфа ". Те са хипергъвкави и им е мъчно да се преценяват с времеви и пространствени връзки, като да вземем за пример в специфични пространства от вида на детските градини или учебните заведения.

Затова техните възпитатели и учители би трябвало да им оказват помощ да се утвърдят в този нов свят. И в образователните стратегии е добре, наред с историята, да се включат нови предмети, като програмирането и безвредното боравене със обществените мрежи.

Има и още неща - доста от тези деца попадат в цифровото пространство още преди да са проходили: посредством публикуваните фотоси на бременната майка или сниманата на видео първа изречена дума. Гордите родители на драго сърце пускат тези фрагменти в интернет, само че един ден те могат да се окажат неуместни за децата.

За да могат по-добре да оценят общественото държание на децата " Алфа ", откривателите се концентрират най-много върху поколението на техните родители - милениумите. Как се отнасят те към децата си, по какъв начин израстват те?

Да напомним - милениумите са считани ненапълно за дезориентирани, само че също по този начин - амбициозни и цялостни перфекционисти. Те са тези, които желаят постоянно да вършат всичко вярно - в това число когато става дума за възпитанието на децата. Всичко това води до такава степен, че за поколението се демонстрират несъразмерни грижи и му се икономисват неща, с които то кардинално би трябвало да може да се оправи независимо.

Психологът Рюдигер Мас изяснява пред " Дойчландфунк " за какво това е проблем: " Установихме, че несъразмерните грижи се отразяват на децата тъкмо колкото и незадоволителните. Но през днешния ден първото се среща доста по-често ". Децата на прекомерно деликатните родители не са по-нещастни, само че им е по-трудно да се оправят съответно с междучовешките връзки - като да вземем за пример да завързват другарства или да влизат в контакт с непознати деца.

В предизвикателство за тях могат да се трансфорат и способността сами да се оправят с спорове, да показват лично мнение и да демонстрират въображение в контактите им с техни връстници. Както е открито от изследване на Института за генерационни проучвания, игровото държание на 56 % от 4-5-годишните не подхожда на тяхната възраст. А и при 2-3-годишните и 6-7-годишните нещата не наподобяват доста по-различно, т.е. и те имат проблеми със общественото си държание.